Времето
Във купола събираше се времето -
това, което преминава всеки миг.
Времето - все така нестигащо
за целите в живота ни велик.
И трупаме запаси... там, под купола.
Заделяме по малко всеки ден.
Седнали на маса вечер в ъгъла
споделяме за жизнения плен.
Когато наслои се пласт над пласт от времето
и куполът остане без стени,
прераждаме се пак за времето,
което от живота ни дели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Николов Всички права запазени
