Времето

22.03.2009 г., 18:04 ч.

Поезия

459 0 2

Във купола събираше се времето -

това, което преминава всеки миг.

Времето - все така нестигащо

за целите в живота ни велик.

И трупаме запаси... там, под купола.

Заделяме по малко всеки ден.

Седнали на маса вечер в ъгъла

споделяме за жизнения плен.

Когато наслои се пласт над пласт от времето

и куполът остане без стени,

прераждаме се пак за времето,

което от живота ни дели.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.