marin3 (Марин Николов)
3 0
22 мар. 2009 г., 18:04

Времето 

  Поэзия
460 0 2

Във купола събираше се времето -

това, което преминава всеки миг.

Времето - все така нестигащо

за целите в живота ни велик.

 

И трупаме запаси... там, под купола.

Заделяме по малко всеки ден.

Седнали на маса вечер в ъгъла

споделяме за жизнения плен.

 

Когато наслои се пласт над пласт от времето

и куполът остане без стени,

прераждаме се пак за времето,

което от живота ни дели.

 

 

© Марин Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "прераждаме се пак за времето,

    което от живота ни дели."

    Поздрави!

  • Красиво! Честита пролет! 6+
Предложения
: ??:??