marin3 (Марин Николов)
3 0
Mar 22, 2009, 6:04 PM

Времето 

  Poetry
458 0 2

Във купола събираше се времето -

това, което преминава всеки миг.

Времето - все така нестигащо

за целите в живота ни велик.

 

И трупаме запаси... там, под купола.

Заделяме по малко всеки ден.

Седнали на маса вечер в ъгъла

споделяме за жизнения плен.

 

Когато наслои се пласт над пласт от времето

и куполът остане без стени,

прераждаме се пак за времето,

което от живота ни дели.

 

 

© Марин Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "прераждаме се пак за времето,

    което от живота ни дели."

    Поздрави!

  • Красиво! Честита пролет! 6+
Random works
: ??:??