Във купола събираше се времето -
това, което преминава всеки миг.
Времето - все така нестигащо
за целите в живота ни велик.
И трупаме запаси... там, под купола.
Заделяме по малко всеки ден.
Седнали на маса вечер в ъгъла
споделяме за жизнения плен.
Когато наслои се пласт над пласт от времето
и куполът остане без стени,
прераждаме се пак за времето,
което от живота ни дели.
© Марин Николов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
