Времето

Poesía

549 0 2

Във купола събираше се времето -

това, което преминава всеки миг.

Времето - все така нестигащо

за целите в живота ни велик.

И трупаме запаси... там, под купола.

Заделяме по малко всеки ден.

Седнали на маса вечер в ъгъла

споделяме за жизнения плен.

Когато наслои се пласт над пласт от времето

и куполът остане без стени,

прераждаме се пак за времето,

което от живота ни дели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stef_bobi (Яна)

"прераждаме се пак за времето,

което от живота ни дели."

Поздрави!

2009-03-22T23:42:21+02:00
buntarkata (Изгрев)

Красиво! Честита пролет! 6+

2009-03-22T20:03:34+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0