Във купола събираше се времето -
това, което преминава всеки миг.
Времето - все така нестигащо
за целите в живота ни велик.
И трупаме запаси... там, под купола.
Заделяме по малко всеки ден.
Седнали на маса вечер в ъгъла
споделяме за жизнения плен.
Когато наслои се пласт над пласт от времето
и куполът остане без стени,
прераждаме се пак за времето,
което от живота ни дели.