ВРЕМЕТО ЛЕКУВА ЛИ?
01.11.1998
Любовта ти наранява,
убедих се в това.
И кървави следи оставя
когат` настъпи залеза.
Доста време мина,
откакто вече съм сама.
Но от спомена за теб, "любими",
боли ме много все така.
Непрекъснато се самообвинявам,
че предизвиках аз раздялата.
И горчиво съжалявам,
че гордостта ми надделя.
От истината избягах аз тогава,
сгреших и плащам си сега.
Замени "обичта" си с забрава
и с това трудно ще се примиря.
Макар и времето да си минава,
щом истинска е любовта -
аз зная, болката остава
за вечни времена!
© Виолета Всички права запазени