14.01.2009 г., 20:37 ч.

Времето мъдро... 

  Поезия
586 0 0
Времето мъдро капки мигове лее
и в потоци часове бързеи събира,
с устрем към реки от дни да прелее,
в море на години прилив разбива.
С течение бурно към вечността
падат век след век на талазни вълни.
И губи човечеството посока и следа
с кораба си - разбити надежди и мечти.
Сега с вълна-възход, а утре с буря-крах,
времето твори един и руши друг свет,
а човешкият род - в стремеж частици прах
да опази от постигната победа занапред, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Георгиева Всички права запазени

Предложения
  • Остана на баира само църквата, надвиснала над мрачната безбожност. А долу в тишината стенат мъртвите...
  • Светът затвори ме в космическа бърлога. Ще трябва да прелистя сто по сто небета. И да изпиша Словото...
  • И притъмня, смрачи се изведнъж, светът изгуби цвят и очертания... Внезапно се изсипа онзи дъжд, изпр...

Още произведения »