Времето мъдро...
и в потоци часове бързеи събира,
с устрем към реки от дни да прелее,
в море на години прилив разбива.
С течение бурно към вечността
падат век след век на талазни вълни.
И губи човечеството посока и следа
с кораба си - разбити надежди и мечти.
Сега с вълна-възход, а утре с буря-крах,
времето твори един и руши друг свет,
а човешкият род - в стремеж частици прах
да опази от постигната победа занапред,
непримирим се бори с най-големия си враг,
брод да проправи към спасителен бряг
и всичко, което потъва с въртопа вълни,
в звуци, форми и слова да претвори...
("Времето мъдро" из "Росни капки")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Георгиева Всички права запазени