Времето не ме почака
Всеки ден едно и също.
Понякога ми писва.
Оглеждам се за нещо ново,
но такова нещо липсва.
Жалко е, минават бързо дните.
Минава с тях и влакът.
Текат си някак часовете,
а пътниците чакат...
Губя се отново в тази пустош.
Празно е във хората навън.
Часовникът не спира да тик-така,
но някак странно , точно като в сън
"Да те събудя?" - отново той ме пита,
но вече времето лети пред мен.
Дали да се провикна от небето?
Може би ще чуе.
Така и не му отговорих...
Понякога ми писва.
Оглеждам се за нещо ново,
но такова нещо липсва.
Жалко е, минават бързо дните.
Минава с тях и влакът.
Текат си някак часовете,
а пътниците чакат...
Губя се отново в тази пустош.
Празно е във хората навън.
Часовникът не спира да тик-така,
но някак странно , точно като в сън
"Да те събудя?" - отново той ме пита,
но вече времето лети пред мен.
Дали да се провикна от небето?
Може би ще чуе.
Така и не му отговорих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмаз Всички права запазени
