Времето не ме почака

17.10.2008 г., 18:21 ч.

Поезия » Друга

548 0 2

Всеки ден едно и също.
Понякога ми писва.
Оглеждам се за нещо ново,
но такова нещо липсва.

Жалко е, минават бързо дните.
Минава с тях и влакът.
Текат си някак часовете,
а пътниците чакат...

Губя се отново в тази пустош.
Празно е във хората навън.
Часовникът не спира да тик-така,
но някак странно , точно като в сън

"Да те събудя?" - отново той ме пита,
но вече времето лети пред мен.
Дали да се провикна от небето?
Може би ще чуе.

Така и не му отговорих...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

iliana_08.1962 (Илиана Петрова)

2008-10-21T16:45:58+03:00

И на мен ми хареса!
Tin-Tin (Тина)

2008-10-17T20:17:59+03:00

Времето не чака. Лети и не се интересува от ничие мнение. Но може би е за добро... Не знам.
Харесва ми стиха, поздрави!