Времето не ме почака

Poetry » Other

671 0 2

Всеки ден едно и също.
Понякога ми писва.
Оглеждам се за нещо ново,
но такова нещо липсва.

Жалко е, минават бързо дните.
Минава с тях и влакът.
Текат си някак часовете,
а пътниците чакат...

Губя се отново в тази пустош.
Празно е във хората навън.
Часовникът не спира да тик-така,
но някак странно , точно като в сън

"Да те събудя?" - отново той ме пита,
но вече времето лети пред мен.
Дали да се провикна от небето?
Може би ще чуе.

Така и не му отговорих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

iliana_08.1962 (Илиана Петрова)

И на мен ми хареса!

2008-10-21T16:45:58+03:00
Tin-Tin (Тина)

Времето не чака. Лети и не се интересува от ничие мнение. Но може би е за добро... Не знам.
Харесва ми стиха, поздрави!

2008-10-17T20:17:59+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0