Времето не съществува…
Времето не съществува…
Плачат очите ми също
както дъждът тропа по перваза.
Душата ми сякаш се затваря,
както ключът заключва вратата.
Слънцето в мен залязва
така както лампата загасва.
Сякаш няма ден, няма нощ,
но кръговратът не спира хода си.
Сега делят ни километри,
но сърцата ни в едно цяло туптят.
Нито разстоянието, нито времето
ще успеят да ни разделят.
И отново ще дойде миг в който
пак ще се прегърнем силно.
Може времето да спре тогава,
за нас то вече спря да съществува…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
