Времето не съществува…
Времето не съществува…
Плачат очите ми също
както дъждът тропа по перваза.
Душата ми сякаш се затваря,
както ключът заключва вратата.
Слънцето в мен залязва
така както лампата загасва.
Сякаш няма ден, няма нощ,
но кръговратът не спира хода си.
Сега делят ни километри,
но сърцата ни в едно цяло туптят.
Нито разстоянието, нито времето
ще успеят да ни разделят.
И отново ще дойде миг в който
пак ще се прегърнем силно.
Може времето да спре тогава,
за нас то вече спря да съществува…
© Лили Вълчева All rights reserved.
