Плачат очите ми също
както дъждът тропа по перваза.
Душата ми сякаш се затваря,
както ключът заключва вратата.
Слънцето в мен залязва
така както лампата загасва.
Сякаш няма ден, няма нощ,
но кръговратът не спира хода си.
Сега делят ни километри,
но сърцата ни в едно цяло туптят.
Нито разстоянието, нито времето
ще успеят да ни разделят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up