26.09.2015 г., 10:35

Времето няма да се върне

674 0 0

Ти ме притежаваше.

Сърцето ми отдавна беше твое.

Още щом те срещнах,

почувствах в тебе нещо мое.

 

Но пътеките различни са сега.

Отвеждат ни в различни посоки.

Нима сама си тръгна любовта

или самите ние сринахме я до основи?

 

Виновна съм. Виновен си.

И двамата по равно сме виновни.

Но сега, колкото и да боли

времето няма да се върне, запомни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....