Ти ме притежаваше.
Сърцето ми отдавна беше твое.
Още щом те срещнах,
почувствах в тебе нещо мое.
Но пътеките различни са сега.
Отвеждат ни в различни посоки.
Нима сама си тръгна любовта
или самите ние сринахме я до основи?
Виновна съм. Виновен си.
И двамата по равно сме виновни.
Но сега, колкото и да боли
времето няма да се върне, запомни.
© Надежда Т All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
