Ти ме притежаваше.
Сърцето ми отдавна беше твое.
Още щом те срещнах,
почувствах в тебе нещо мое.
Но пътеките различни са сега.
Отвеждат ни в различни посоки.
Нима сама си тръгна любовта
или самите ние сринахме я до основи?
Виновна съм. Виновен си.
И двамата по равно сме виновни.
Но сега, колкото и да боли
времето няма да се върне, запомни.
© Надежда Т All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
