Ти ме притежаваше.
Сърцето ми отдавна беше твое.
Още щом те срещнах,
почувствах в тебе нещо мое.
Но пътеките различни са сега.
Отвеждат ни в различни посоки.
Нима сама си тръгна любовта
или самите ние сринахме я до основи?
Виновна съм. Виновен си.
И двамата по равно сме виновни.
Но сега, колкото и да боли
времето няма да се върне, запомни.
© Надежда Т All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
