Времето спряло
на белия камък е седнало.
Пали цигара
и гали със пръсти
пясъка сух.
Носи се слух,
че скрило е всички часовници.
Само две са ръцете обаче.
Изтичат от шепите
и падат на малки конци
прашинките златни.
Времето спряло
на белия камък е седнало.
Чака с усмивка
да мина от там...
© Вила Иванова Всички права запазени