1.07.2009 г., 21:29

Времево безумие

596 0 2

 

Времево  безумие

 

Безшумни  пътеки

в магистрали превърнати

покрити  с  копнежи

рани  оголени,

нерви  похабени

любови  забравени,

трепети  нощни

превзели  страхът  ни.

Разпилели  сме  лятото,

във  хиляди  локви

сред  хулни  потоци

емпатия  влачиме

и скришом  се  молиме

за  искрица  надежда.

Днес,  разпилено  изгубени

в  унес  се  скитаме,

за  посоката  вярна,

кого  да   попитаме!?

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...