1 jul 2009, 21:29

Времево безумие

  Poesía
601 0 2

 

Времево  безумие

 

Безшумни  пътеки

в магистрали превърнати

покрити  с  копнежи

рани  оголени,

нерви  похабени

любови  забравени,

трепети  нощни

превзели  страхът  ни.

Разпилели  сме  лятото,

във  хиляди  локви

сред  хулни  потоци

емпатия  влачиме

и скришом  се  молиме

за  искрица  надежда.

Днес,  разпилено  изгубени

в  унес  се  скитаме,

за  посоката  вярна,

кого  да   попитаме!?

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...