1 июл. 2009 г., 21:29

Времево безумие

600 0 2

 

Времево  безумие

 

Безшумни  пътеки

в магистрали превърнати

покрити  с  копнежи

рани  оголени,

нерви  похабени

любови  забравени,

трепети  нощни

превзели  страхът  ни.

Разпилели  сме  лятото,

във  хиляди  локви

сред  хулни  потоци

емпатия  влачиме

и скришом  се  молиме

за  искрица  надежда.

Днес,  разпилено  изгубени

в  унес  се  скитаме,

за  посоката  вярна,

кого  да   попитаме!?

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....