Времево безумие
Безшумни пътеки
в магистрали превърнати
покрити с копнежи
рани оголени,
нерви похабени
любови забравени,
трепети нощни
превзели страхът ни.
Разпилели сме лятото,
във хиляди локви
сред хулни потоци
емпатия влачиме
и скришом се молиме
за искрица надежда.
Днес, разпилено изгубени
в унес се скитаме,
за посоката вярна,
кого да попитаме!?
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены