Времево безумие
Безшумни пътеки
в магистрали превърнати
покрити с копнежи
рани оголени,
нерви похабени
любови забравени,
трепети нощни
превзели страхът ни.
Разпилели сме лятото,
във хиляди локви
сред хулни потоци
емпатия влачиме
и скришом се молиме
за искрица надежда.
Днес, разпилено изгубени
в унес се скитаме,
за посоката вярна,
кого да попитаме!?
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
