Времево безумие
Безшумни пътеки
в магистрали превърнати
покрити с копнежи
рани оголени,
нерви похабени
любови забравени,
трепети нощни
превзели страхът ни.
Разпилели сме лятото,
във хиляди локви
сред хулни потоци
емпатия влачиме
и скришом се молиме
за искрица надежда.
Днес, разпилено изгубени
в унес се скитаме,
за посоката вярна,
кого да попитаме!?
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
