26.03.2019 г., 9:41 ч.

Вретеното 

  Поезия
191 5 8

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Гавраил, радвам се, че съм те докоснала!
  • Много философия е вложена в стиха ти.
    Поздравление!
  • Благодаря ви, Светулчица, Младен, Силвия...и аз се размислих и малко натъжих след като го написах...
  • Без думи ме оставяш. Великолепно казано. Поздравления!
  • Да, нормално е, че съвременния свят иска нови умения и постоянно те предизвиква, вместо вретено-компютър, но и той е сътворен от човека..човешкият ум, ръка и вдъхновение дали могат да бъдат заменени? ...А тъжното е, че някои "ценности" на съвремието не са ценни, а връзката между поколенията и традициите...се къса бавно. Благодаря Вили!
  • Все повече се къса нишката ... И тъжно и нормално. Хареса ми
  • Да, така си дойде импулсивно, наведнъж... може и да е предизвикано от твоя кратък разказ от живота "От деня-16"...Благодаря Генек.
  • Бабите си отиват, внучките около друго се въртят...
    Тревожна романтика и нежност. Хубаво...
Предложения
: ??:??