Вретеното

Поэзия

684 5 8

Върти се като пумпал

и нишката навърта,

душата му е лумпен

и него го не свърта...

... насуква и издърпва

вретеното живота.

От хурката си дръпва,

изприда си голгота...

Така и не научих

на баба занаята.

Годините не случих,

сама е одаята...

А глухото вретено

с едно дърво прашасва...

Под навеса смирено

във спомена угасва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Благодаря ти, Гавраил, радвам се, че съм те докоснала!

2019-03-28T02:07:04+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Много философия е вложена в стиха ти.
Поздравление!

2019-03-27T20:35:01+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Благодаря ви, Светулчица, Младен, Силвия...и аз се размислих и малко натъжих след като го написах...

2019-03-26T19:01:41+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Без думи ме оставяш. Великолепно казано. Поздравления!

2019-03-26T18:48:31+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Да, нормално е, че съвременния свят иска нови умения и постоянно те предизвиква, вместо вретено-компютър, но и той е сътворен от човека..човешкият ум, ръка и вдъхновение дали могат да бъдат заменени? ...А тъжното е, че някои "ценности" на съвремието не са ценни, а връзката между поколенията и традициите...се къса бавно. Благодаря Вили!

2019-03-26T16:38:49+02:00