26 mar 2019, 9:41

Вретеното 

  Poesía
448 5 8

Върти се като пумпал

и нишката навърта,

душата му е лумпен

и него го не свърта...

 

... насуква и издърпва

вретеното живота.

От хурката си дръпва,

изприда си голгота...

 

Така и не научих

на баба занаята.

Годините не случих,

сама е одаята...

 

А глухото вретено

с едно дърво прашасва...

Под навеса смирено

във спомена угасва...

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Гавраил, радвам се, че съм те докоснала!
  • Много философия е вложена в стиха ти.
    Поздравление!
  • Благодаря ви, Светулчица, Младен, Силвия...и аз се размислих и малко натъжих след като го написах...
  • Без думи ме оставяш. Великолепно казано. Поздравления!
  • Да, нормално е, че съвременния свят иска нови умения и постоянно те предизвиква, вместо вретено-компютър, но и той е сътворен от човека..човешкият ум, ръка и вдъхновение дали могат да бъдат заменени? ...А тъжното е, че някои "ценности" на съвремието не са ценни, а връзката между поколенията и традициите...се къса бавно. Благодаря Вили!
  • Все повече се къса нишката ... И тъжно и нормално. Хареса ми
  • Да, така си дойде импулсивно, наведнъж... може и да е предизвикано от твоя кратък разказ от живота "От деня-16"...Благодаря Генек.
  • Бабите си отиват, внучките около друго се въртят...
    Тревожна романтика и нежност. Хубаво...
Propuestas
: ??:??