Вретено, ветрило и ретро-въртели
Не съм си убождала пръста
и не заспах като в приказка.
Бях си поръчала ръст,
който да е по рицарски.
Бях си измислила думите,
вдигнах си всичките гълъби -
плясках най-неразумно,
литнаха, после се върнаха...
Бях наредила трапезата,
опнала бях и постеля.
После играх си със хляба,
мачках си топчета, стрелях...
Свещите май догоряха.
Есен е. Става студено.
Замъкът има ли стряха?
Няма го принца до мене.
Имах вълшебно ветрило.
Трябва да го намеря -
зная, че щом го отворя,
влиза в сърцето неделя.
11.2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Всички права запазени
Радвам се да те срещна
