ВРИЧАМ СЕ
Отидеш ли си, няма да тъгувам –
ще плаче само моята душа.
А аз ще пея и пирувам,
макар останала сама.
Отидеш ли си, ще забравя –
ще помнят само моите очи.
А аз ще пия, за да не остане
в душата нищо да горчи.
Отидеш ли си, няма да се моля –
ще молят само моите сълзи.
Поредната жестока роля
отново дълго ще боли.
Отидеш ли си, няма да те търся –
ще търсят само моите ръце
да те прегърнат, за да те докоснат само,
и да погалят твоето лице.
Отидеш ли си, няма да обичам –
но ще те обича всичко в мен.
Не си отивай, аз на теб се вричам,
на тебе – до последния си ден.
ще плаче само моята душа.
А аз ще пея и пирувам,
макар останала сама.
Отидеш ли си, ще забравя –
ще помнят само моите очи.
А аз ще пия, за да не остане
в душата нищо да горчи.
Отидеш ли си, няма да се моля –
ще молят само моите сълзи.
Поредната жестока роля
отново дълго ще боли.
Отидеш ли си, няма да те търся –
ще търсят само моите ръце
да те прегърнат, за да те докоснат само,
и да погалят твоето лице.
Отидеш ли си, няма да обичам –
но ще те обича всичко в мен.
Не си отивай, аз на теб се вричам,
на тебе – до последния си ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Николова Всички права запазени
