27.01.2010 г., 10:08 ч.
Вричане
Даже слънцето да се скрие
Душата сама от болка...
Срещу луната даже да вие
Пак ще обичам
Даже сърдито бушуващо море
От болка неизказана да ме залее
От любовта не се отричам
Даже сам в празнотата да стоя
В кладата на огъня даже да горя
На любовта се вричам
По пътища незнайни...
Даже да се скитам
За теб любов винаги ще питам
© Любомир Деничин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Извинявам се,но тъй кото забелязах, че имаш чувство за хумор не мога да не споделя:- В главните букви по вертикала в началото на всеки ред забелязах абревиатури, като ДДС..., ПДО- подоходно облагане, ДОО- данък обществено осигуряване и много други, да не ги изброявам всичките. Съчетани с морето от болка, воя... и въпреки всичко всепобеждаващата любов и тържеството на твоята човечност прочетох смисъл и между редовете...! Простете ми и ти, и любовта- разкайвам се, аз също обичам!
-
Дано я намериш по незнайните пътища!
-
Ами не мисля,че съм зашифровал отнасясе за Любовта като цяло тя ни прави хора.Благодаря ти Борко ,че точно ти се интересуваш от мойте писания .Това ме радва.
-
Любо имам чувството, че има някакво зашифровано послание. Моля те да ме избавиш от съмненията! ДА или НЕ ?
-
Силно чувство е истинската любов - може да руши, но може и да гради!
Успех в търсенето!
-
Дори и да я имаш (любовта), пак трябва да я търсиш! И така и така ще се мъчим, поне получаваме нещо в замяна!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
........................................
Много силно и красиво звучи!
Поздрави за влюбения лирически и
за мъдрия поет! Много ми хареса!
Любовта е красива във всичките си измерения и форми -
любов към любимата(любимия),към децата, към родителите,
към всички хора с добри сърца, към родината... и т.н....
Без любов сме живи, но с мъртви сърца,
любовта ни дарява със стоманени крила,
за да оцеляваме в битката с всяка беда
и да победим горчивото на земната си съдба!