27.01.2010 г., 10:08

Вричане

656 0 7

Даже слънцето да се скрие

Душата сама от болка...

Срещу луната даже да вие

Пак ще обичам

Даже сърдито бушуващо море

От болка неизказана да ме залее

От любовта не се отричам

Даже сам в празнотата да стоя

В кладата на огъня даже да горя

На любовта се вричам

По пътища незнайни...

Даже да се скитам

За теб любов винаги ще питам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "За теб любов винаги ще питам"
    ........................................
    Много силно и красиво звучи!
    Поздрави за влюбения лирически и
    за мъдрия поет! Много ми хареса!
    Любовта е красива във всичките си измерения и форми -
    любов към любимата(любимия),към децата, към родителите,
    към всички хора с добри сърца, към родината... и т.н....
    Без любов сме живи, но с мъртви сърца,
    любовта ни дарява със стоманени крила,
    за да оцеляваме в битката с всяка беда
    и да победим горчивото на земната си съдба!
  • Извинявам се,но тъй кото забелязах, че имаш чувство за хумор не мога да не споделя:- В главните букви по вертикала в началото на всеки ред забелязах абревиатури, като ДДС..., ПДО- подоходно облагане, ДОО- данък обществено осигуряване и много други, да не ги изброявам всичките. Съчетани с морето от болка, воя... и въпреки всичко всепобеждаващата любов и тържеството на твоята човечност прочетох смисъл и между редовете...! Простете ми и ти, и любовта- разкайвам се, аз също обичам!
  • Дано я намериш по незнайните пътища!
  • Ами не мисля,че съм зашифровал отнасясе за Любовта като цяло тя ни прави хора.Благодаря ти Борко ,че точно ти се интересуваш от мойте писания .Това ме радва.
  • Любо имам чувството, че има някакво зашифровано послание. Моля те да ме избавиш от съмненията! ДА или НЕ ?

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...