27.01.2010 г., 10:08

Вричане

657 0 7

Даже слънцето да се скрие

Душата сама от болка...

Срещу луната даже да вие

Пак ще обичам

Даже сърдито бушуващо море

От болка неизказана да ме залее

От любовта не се отричам

Даже сам в празнотата да стоя

В кладата на огъня даже да горя

На любовта се вричам

По пътища незнайни...

Даже да се скитам

За теб любов винаги ще питам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "За теб любов винаги ще питам"
    ........................................
    Много силно и красиво звучи!
    Поздрави за влюбения лирически и
    за мъдрия поет! Много ми хареса!
    Любовта е красива във всичките си измерения и форми -
    любов към любимата(любимия),към децата, към родителите,
    към всички хора с добри сърца, към родината... и т.н....
    Без любов сме живи, но с мъртви сърца,
    любовта ни дарява със стоманени крила,
    за да оцеляваме в битката с всяка беда
    и да победим горчивото на земната си съдба!
  • Извинявам се,но тъй кото забелязах, че имаш чувство за хумор не мога да не споделя:- В главните букви по вертикала в началото на всеки ред забелязах абревиатури, като ДДС..., ПДО- подоходно облагане, ДОО- данък обществено осигуряване и много други, да не ги изброявам всичките. Съчетани с морето от болка, воя... и въпреки всичко всепобеждаващата любов и тържеството на твоята човечност прочетох смисъл и между редовете...! Простете ми и ти, и любовта- разкайвам се, аз също обичам!
  • Дано я намериш по незнайните пътища!
  • Ами не мисля,че съм зашифровал отнасясе за Любовта като цяло тя ни прави хора.Благодаря ти Борко ,че точно ти се интересуваш от мойте писания .Това ме радва.
  • Любо имам чувството, че има някакво зашифровано послание. Моля те да ме избавиш от съмненията! ДА или НЕ ?

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...