Даже слънцето да се скрие
Душата сама от болка...
Срещу луната даже да вие
Пак ще обичам
Даже сърдито бушуващо море
От болка неизказана да ме залее
От любовта не се отричам
Даже сам в празнотата да стоя
В кладата на огъня даже да горя
На любовта се вричам
По пътища незнайни...
Даже да се скитам
За теб любов винаги ще питам
© Любомир Деничин Todos los derechos reservados
........................................
Много силно и красиво звучи!
Поздрави за влюбения лирически и
за мъдрия поет! Много ми хареса!
Любовта е красива във всичките си измерения и форми -
любов към любимата(любимия),към децата, към родителите,
към всички хора с добри сърца, към родината... и т.н....
Без любов сме живи, но с мъртви сърца,
любовта ни дарява със стоманени крила,
за да оцеляваме в битката с всяка беда
и да победим горчивото на земната си съдба!