27 янв. 2010 г., 10:08

Вричане

659 0 7

Даже слънцето да се скрие

Душата сама от болка...

Срещу луната даже да вие

Пак ще обичам

Даже сърдито бушуващо море

От болка неизказана да ме залее

От любовта не се отричам

Даже сам в празнотата да стоя

В кладата на огъня даже да горя

На любовта се вричам

По пътища незнайни...

Даже да се скитам

За теб любов винаги ще питам

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "За теб любов винаги ще питам"
    ........................................
    Много силно и красиво звучи!
    Поздрави за влюбения лирически и
    за мъдрия поет! Много ми хареса!
    Любовта е красива във всичките си измерения и форми -
    любов към любимата(любимия),към децата, към родителите,
    към всички хора с добри сърца, към родината... и т.н....
    Без любов сме живи, но с мъртви сърца,
    любовта ни дарява със стоманени крила,
    за да оцеляваме в битката с всяка беда
    и да победим горчивото на земната си съдба!
  • Извинявам се,но тъй кото забелязах, че имаш чувство за хумор не мога да не споделя:- В главните букви по вертикала в началото на всеки ред забелязах абревиатури, като ДДС..., ПДО- подоходно облагане, ДОО- данък обществено осигуряване и много други, да не ги изброявам всичките. Съчетани с морето от болка, воя... и въпреки всичко всепобеждаващата любов и тържеството на твоята човечност прочетох смисъл и между редовете...! Простете ми и ти, и любовта- разкайвам се, аз също обичам!
  • Дано я намериш по незнайните пътища!
  • Ами не мисля,че съм зашифровал отнасясе за Любовта като цяло тя ни прави хора.Благодаря ти Борко ,че точно ти се интересуваш от мойте писания .Това ме радва.
  • Любо имам чувството, че има някакво зашифровано послание. Моля те да ме избавиш от съмненията! ДА или НЕ ?

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...