Вричане
Даже слънцето да се скрие
Душата сама от болка...
Срещу луната даже да вие
Пак ще обичам
Даже сърдито бушуващо море
От болка неизказана да ме залее
От любовта не се отричам
Даже сам в празнотата да стоя
В кладата на огъня даже да горя
На любовта се вричам
По пътища незнайни...
Даже да се скитам
За теб любов винаги ще питам
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Деничин Все права защищены