Jan 27, 2010, 10:08 AM

Вричане

  Poetry
655 0 7

Даже слънцето да се скрие

Душата сама от болка...

Срещу луната даже да вие

Пак ще обичам

Даже сърдито бушуващо море

От болка неизказана да ме залее

От любовта не се отричам

Даже сам в празнотата да стоя

В кладата на огъня даже да горя

На любовта се вричам

По пътища незнайни...

Даже да се скитам

За теб любов винаги ще питам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • "За теб любов винаги ще питам"
    ........................................
    Много силно и красиво звучи!
    Поздрави за влюбения лирически и
    за мъдрия поет! Много ми хареса!
    Любовта е красива във всичките си измерения и форми -
    любов към любимата(любимия),към децата, към родителите,
    към всички хора с добри сърца, към родината... и т.н....
    Без любов сме живи, но с мъртви сърца,
    любовта ни дарява със стоманени крила,
    за да оцеляваме в битката с всяка беда
    и да победим горчивото на земната си съдба!
  • Извинявам се,но тъй кото забелязах, че имаш чувство за хумор не мога да не споделя:- В главните букви по вертикала в началото на всеки ред забелязах абревиатури, като ДДС..., ПДО- подоходно облагане, ДОО- данък обществено осигуряване и много други, да не ги изброявам всичките. Съчетани с морето от болка, воя... и въпреки всичко всепобеждаващата любов и тържеството на твоята човечност прочетох смисъл и между редовете...! Простете ми и ти, и любовта- разкайвам се, аз също обичам!
  • Дано я намериш по незнайните пътища!
  • Ами не мисля,че съм зашифровал отнасясе за Любовта като цяло тя ни прави хора.Благодаря ти Борко ,че точно ти се интересуваш от мойте писания .Това ме радва.
  • Любо имам чувството, че има някакво зашифровано послание. Моля те да ме избавиш от съмненията! ДА или НЕ ?

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...