30.07.2014 г., 15:17

Вродено ми е да греша...

1.9K 1 4


http://facebook.com/ViorkViktorioPoetry


На мен ми е вродено, сякаш, да греша...
Затова дойдох и тази нощ, грехът си с теб да утоля.
Свали ми всичко, само страст да ми остане, сякаш е перце...
После я отмий от моето тяло с голите си две ръце!

Целувай ме, притискай, до тялото си близо ме задръж...
Такава страст в живота, знаеш, че изпитва се веднъж.
Позволявам да повярваш, че ситуацията в дланите си ти държиш,
но и двамата отлично знаем, че съм тук, за да ме задоволиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Викторио Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...