30.07.2014 г., 15:17

Вродено ми е да греша...

1.9K 1 4


http://facebook.com/ViorkViktorioPoetry


На мен ми е вродено, сякаш, да греша...
Затова дойдох и тази нощ, грехът си с теб да утоля.
Свали ми всичко, само страст да ми остане, сякаш е перце...
После я отмий от моето тяло с голите си две ръце!

Целувай ме, притискай, до тялото си близо ме задръж...
Такава страст в живота, знаеш, че изпитва се веднъж.
Позволявам да повярваш, че ситуацията в дланите си ти държиш,
но и двамата отлично знаем, че съм тук, за да ме задоволиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Викторио Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...