Връх сред равнината
Сега съм връх, изправен в равнината
с калпак от навалял отгоре сняг.
Загледан там - далече в далнината,
където погледът не вижда бряг.
И в тази моя равнина житата
се люшкат вече, сякаш са море.
Разхвърля вятърът във миг нещата
и корените иска да сбере.
А аз над тях издигам се високо
и светя нощем, като морски фар.
Със радост гледам вече нашироко
узрелия под мене божи дар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
