Сега съм връх, изправен в равнината
с калпак от навалял отгоре сняг.
Загледан там - далече в далнината,
където погледът не вижда бряг.
И в тази моя равнина житата
се люшкат вече, сякаш са море.
Разхвърля вятърът във миг нещата
и корените иска да сбере.
А аз над тях издигам се високо
и светя нощем, като морски фар.
Със радост гледам вече нашироко
узрелия под мене божи дар.