1.02.2009 г., 23:15

Връхлитаща Любов

973 0 2
Ти идваш съвсем ненадейно -
като буря в летен ден.
Настаняваш се безметежно
и обръщаш всичко в мен.


Преобръщаш старите понятия,
стени дори рушиш
и непомислени възприятия
върху останките градиш.

Повдигаш хоризонти с лекота -
близко стават звездите.
С непротегнатата си ръка
даряваш и изискваш.

И не питаш дали е готов
човек да те приеме -
връхлиташ го, Любов!
За теб не съществува време...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • a какви са цветовите ви и шрифтови предпочитания, та да задоволя " естетическите" ви вкусове?
  • връхлиташ го, Любов!
    За теб не съществува време...
    това е хубаво

    искам ново правило - лилавото - забранено

    а много му се хвъляте на него

    а никак никак ама никак не отива на цветовото оформление на сайта ...
    виж долу вляво има една мастилница , синя
    е такова синьо ще се върже
    ама не ЛИЛАВО

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....