Feb 1, 2009, 11:15 PM

Връхлитаща Любов

  Poetry » Other
974 0 2
Ти идваш съвсем ненадейно -
като буря в летен ден.
Настаняваш се безметежно
и обръщаш всичко в мен.


Преобръщаш старите понятия,
стени дори рушиш
и непомислени възприятия
върху останките градиш.

Повдигаш хоризонти с лекота -
близко стават звездите.
С непротегнатата си ръка
даряваш и изискваш.

И не питаш дали е готов
човек да те приеме -
връхлиташ го, Любов!
За теб не съществува време...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • a какви са цветовите ви и шрифтови предпочитания, та да задоволя " естетическите" ви вкусове?
  • връхлиташ го, Любов!
    За теб не съществува време...
    това е хубаво

    искам ново правило - лилавото - забранено

    а много му се хвъляте на него

    а никак никак ама никак не отива на цветовото оформление на сайта ...
    виж долу вляво има една мастилница , синя
    е такова синьо ще се върже
    ама не ЛИЛАВО

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....