Връщам се, връщам се напред,
към празната стая с разпилените
спомени,
на топлата улица от сбъднати
мечти.
Връщам се, връщам се напред,
плачейки объркана в дъжда,
терасата е същата над мен,
а по перваза стои ми кръвта.
Връщам се отново,
отново напред в любовта,
която ние съградихме,
изморих се от самота,
успяхме и се преродихме.
И почувствах се по-силна
от всякога,
защото пак дома си прегръщам,
нека простим си грешките някога,
връщам се, и напред се връщам.
© Боряна Всички права запазени