3.03.2014 г., 14:53 ч.

... връщане на отлежалата есен... напред... 

  Поезия » Любовна
811 0 20

 

... връщане на отлежалата есен... напред...

 

Тишината ти ръми. И пари.

Устните ми - жадни исполини.

Има чепка на лозата. Стара.

Късам зрънце. И отпивам вино.

 

Паднах ли от слабост...? Упоена.

Или сто години в мен буят филизи.

Мъничка светулка спря до мене.

Сякаш от небесен сън заслиза.

 

И към теб пролука в мрака вие.

Трепка в мен надежда наръмила.

На крилете - впряг стихиен.

Бог не смей да ме възпре.

Ни черна сила.

 

Ти нима помисли, че ще стихна...?

В нечия прегръдка похотлива.

Ето ме - под кожата ти. Викам.

Вътре съм. В сърцето ти. Щастлива.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесвам образността на думите ти...
  • "Бог не смей да ме възпре.
    Ни черна сила."

    Старо вино си... Глътка след глътка
    съживяват се чувства и спомени...
    Тишината от радост изтръпва,
    че е възможно невъзможното
  • "На крилете - впряг стихиен.
    Бог не смей да ме възпре.
    Ни черна сила."
    Вятър си!Ураганен!
  • Прегръдка!
  • "Ето ме - под кожата ти. Викам.
    Вътре съм. В сърцето ти. Щастлива.". Харесах!
  • Невероятно е! Истинско, силно, красиво!
  • Нежно и красиво,Таня!
    Поздравление от мен и хубав ден!
  • Аплодисменти, Таня!
  • Пази си светулката! И прелитай по-често из поетичните откровения!
  • Прекрасно! Никога не стихвай! Поздрави!
  • Чудесно е ! Благодаря ти !
  • Прекрасен стих, Таня!

    Хубав, поетичен изказ.

    Поздрав!
  • Бъди щастлива и все така окрилена! Хубаво!
  • ...ако поне 10% от потребителите се доближат до това писане - то сайта ще се превърне в истински оазис на новата ни литература.
    Обаче - не, голяма част от редовните потребители са заети с писането на дълги и безсмислени коментари, под още по безсмислени творби...
    Поздравления, Таня, за поредната ти силна творба!
  • Хареса ми!!!
    Поздрави!!!
  • Много ми е близко като усещане и изказ!
  • Мелодично и нежно. Букет от чувства,където ухае надеждата и копнежа.Може би ако нещо се промени тази есен ще си тръгне и тогава пролетта ще донесе уханието на сладките ароматни ягоди.
  • Ех, този Сливен, раждал не само войводи, но и големи поети!
    Поздравления и за това хубаво стихотворение!
  • И на мен много ми хареса! Поздрави!
  • Заглавието е като оксиморон. Стихотворението се явява сполучлива връзка.
    Хубаво!
Предложения
: ??:??