... връщане на отлежалата есен... напред...
... връщане на отлежалата есен... напред...
Тишината ти ръми. И пари.
Устните ми - жадни исполини.
Има чепка на лозата. Стара.
Късам зрънце. И отпивам вино.
Паднах ли от слабост...? Упоена.
Или сто години в мен буят филизи.
Мъничка светулка спря до мене.
Сякаш от небесен сън заслиза.
И към теб пролука в мрака вие.
Трепка в мен надежда наръмила.
На крилете - впряг стихиен.
Бог не смей да ме възпре.
Ни черна сила.
Ти нима помисли, че ще стихна...?
В нечия прегръдка похотлива.
Ето ме - под кожата ти. Викам.
Вътре съм. В сърцето ти. Щастлива.
© Таня Георгиева All rights reserved.
