. Все е нещо...

И ален залез предвещава буря.
Стотици църкви - все са без адреси.
На долната земя ме прекатуря
скучаещ Бог. Усмихва се: Добре си.

А всъщност знам от вечност не Му пука,
съсухрените си слова преглъща.
Отдавна развалихме си достлука,
небето ли? То зее. Празна къща.

Камбаната мълчи. Добре, че млъкна.
Прогледнал май пропи се и звънарят.
За лудост непокорна и безпътна,
май раят точно в седем го затварят.

Сега ще питаш: В седем ли? Защо ли?
Защото идат облаци. Зловещо.
На долната земя да се помоли,
луната слезе с мене. Все е нещо...