Patrizzia (Надежда Ангелова)
2057 18129
17.06.2022 г., 17:58 ч.

Все източно от рая се мотая 

  Поезия » Философска
300 1 4

Все източно от рая се мотая,
а някъде на запад май е адът,
къде съм точно май ми е все тая -
черешите презрели са и падат.
Замеряме се с плодовете гнили,
бележим с кръст мишената най-близка,
какъв ти Бог, какви ти висши сили?
За рая, брат, гърбина здрава искат.

 

Все криво трънче нейде се забива,
или пък аз самата съм си тръна?
На будалата толкова отива,
дълбока оран. Петала опънал?
Така ще види май, че отвисоко,
звездите са невидими  чернилки,
додето тръгнеш в вярната посока,
от теб остават шепичка костилки...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Ех, миличка, докато решим, че знаем всички посоки, вътрешният ни компас се прецаква. Живот, какво да го правиш...
  • Вярно е. На този свят голямо лутане се лутаме.
    Хареса ми, Наде.
  • Безропотно с костилки се замяряме
    напук на кучета, които лаят.
    Търпението чака на доверие
    на юг от рая - иска да не знае...
Предложения
: ??:??