Все източно от рая се мотая
Все източно от рая се мотая,
а някъде на запад май е адът,
къде съм точно май ми е все тая -
черешите презрели са и падат.
Замеряме се с плодовете гнили,
бележим с кръст мишената най-близка,
какъв ти Бог, какви ти висши сили?
За рая, брат, гърбина здрава искат.
Все криво трънче нейде се забива,
или пък аз самата съм си тръна?
На будалата толкова отива,
дълбока оран. Петала опънал?
Така ще види май, че отвисоко,
звездите са невидими чернилки,
додето тръгнеш в вярната посока,
от теб остават шепичка костилки...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
