По сребристия път на годините,
като зной натежал от горения,
във съня ми препускат копнения,
недогонили свойте мечтания.
На ръка разстояние са от мен.
Не ги стигам, някак все не мога...
Звезден принц, във съня ми роден,
в мислите ми уморени пак скита.
Аз го дирех сред лунни сияния в мрака
и го виках, а всъщност все мълчах.
Уморени нозете ми ваяха в пясъка
светли дири, сред които ридах. ...