Все насън...
По сребристия път на годините,
като зной натежал от горения,
във съня ми препускат копнения,
недогонили свойте мечтания.
На ръка разстояние са от мен.
Не ги стигам, някак все не мога...
Звезден принц, във съня ми роден,
в мислите ми уморени пак скита.
Аз го дирех сред лунни сияния в мрака
и го виках, а всъщност все мълчах.
Уморени нозете ми ваяха в пясъка
светли дири, сред които ридах.
Все насън... във нощи студени
приютявах под клепките цветни лъжи,
че светът се върти вътре в мене
и измислях си, че така по-малко боли.
И тогава пристигаше той във съня ми
с онзи поглед, от който се палят искри
и дамгосваше с огън душата ми,
а със утрото се изгубваше в бели мъгли.
Аз се будех отново от крясъка
на политнали чайки над сини води,
а във мене рушеше се замъка
на моите пясъчни, лунни мечти.
като зной натежал от горения,
във съня ми препускат копнения,
недогонили свойте мечтания.
На ръка разстояние са от мен.
Не ги стигам, някак все не мога...
Звезден принц, във съня ми роден,
в мислите ми уморени пак скита.
Аз го дирех сред лунни сияния в мрака
и го виках, а всъщност все мълчах.
Уморени нозете ми ваяха в пясъка
светли дири, сред които ридах.
Все насън... във нощи студени
приютявах под клепките цветни лъжи,
че светът се върти вътре в мене
и измислях си, че така по-малко боли.
И тогава пристигаше той във съня ми
с онзи поглед, от който се палят искри
и дамгосваше с огън душата ми,
а със утрото се изгубваше в бели мъгли.
Аз се будех отново от крясъка
на политнали чайки над сини води,
а във мене рушеше се замъка
на моите пясъчни, лунни мечти.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
