Все някога и аз ще подредя
предметите и мислите си вкъщи
и капнал си от вихрена езда,
блажено у дома ще се завръщам.
А може би, защото съм богат
на пориви и всякакви приюти,
не ми достига време и мерак
да свия тук в гнездото си уюта.
Но знам, ако това, все пак, се случи,
то моята душа неокована
ще дращи по затлачени улуци
и вън ще полети с кървяща рана...
© Иван Христов Всички права запазени