Все още помня аз онези утрини,
помня слънцето и неговия блясък.
И дивотията на мойто старо аз,
нахлува във душата ми със трясък.
Все още помня старата ливада,
на която тичах към света.
Не знаех, че във зъл тиранин
тъй ще ме превърне тя.
Все още помня аз годините,
когато тънех в нищета.
И вярвах аз, наивникът,
че ме чакат светли времена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация