Все още
Все още помня аз онези утрини,
помня слънцето и неговия блясък.
И дивотията на мойто старо аз,
нахлува във душата ми със трясък.
Все още помня старата ливада,
на която тичах към света.
Не знаех, че във зъл тиранин
тъй ще ме превърне тя.
Все още помня аз годините,
когато тънех в нищета.
И вярвах аз, наивникът,
че ме чакат светли времена.
Все още помня аз ония бесни ветрове,
дето подчиних в косите си.
Помня още всички редове,
чрез които споделих мечтите си.
Все още помня нощните звезди,
помня аз и гласовете им.
Спомням си - те спореха дали
любовта ще ми донесе последици.
И ти дойде. Помня те и тебе.
Не само лицето ти от снимките.
И да върви по дяволите този навик вреден,
че не те забравям през годините...
помня слънцето и неговия блясък.
И дивотията на мойто старо аз,
нахлува във душата ми със трясък.
Все още помня старата ливада,
на която тичах към света.
Не знаех, че във зъл тиранин
тъй ще ме превърне тя.
Все още помня аз годините,
когато тънех в нищета.
И вярвах аз, наивникът,
че ме чакат светли времена.
Все още помня аз ония бесни ветрове,
дето подчиних в косите си.
Помня още всички редове,
чрез които споделих мечтите си.
Все още помня нощните звезди,
помня аз и гласовете им.
Спомням си - те спореха дали
любовта ще ми донесе последици.
И ти дойде. Помня те и тебе.
Не само лицето ти от снимките.
И да върви по дяволите този навик вреден,
че не те забравям през годините...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
