Все още нощите са дълги,
тъмни, тихи и безсънни.
Все още отронвам сълза
от бездънната, тъжна душа.
Все още много ме боли
макар да се усмихвам през сълзи.
Все още тъмно е пред мен,
празно, пусто - нощ и ден.
Все още много те обичам,
макар и вече да не го изричам...
© Надежда Всички права запазени