19.07.2007 г., 22:20

Все още

1.2K 0 4
                                           Все още


Все още съм тук и плача,

все още съм тук и те чакам,

все още вървя по пътя сама,

все още тебе чакам,

а в моето сърце дъждът не спира.


Душата ми е сякаш бита с камъни,

сърцето ми е някак цяло в рани.

Ти ме нарани и знаеш ли:

все още ме боли.


И знаеш ли:

Все още те обичам, въпреки

че ти ме нарани,

вървя по пътя аз сама,

ала ме боли,

обичам те и моята душа разкъсва се.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вера Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • добре дошла и успех!
  • Добре дошла и от мен, Верче!
    Стиха ти много ми хареса!
    На твоята възраст обикновенно се вдъхновяват от преживени неща, но ти го правиш с таланта си, за който не е необходимо да изпитваш каквото и да било за да го напишеш. Ти си една крачка напред!
    Поздрави!
  • Ами това не е първия ми стих и всъщност аз нямам рани от любовта,просто се вдъхнових и написах това.Имам и още стихотворения,освен публикуваните тук.По-късно може и да ги сложа.
  • Добре дошла. Като първи стих и за такава възраст стихът ти е много добър/въпреки че има още какво да се изглажда/Да боли,но ти си толкова млада и раните бързо ще заздравеят.Животът ни е твърде кратък за да обръщаме внимание на тези ,които не ни обръщат...Така че не губи време...тук ще намериш много приятели,които ще ти помогнат да откриеш истинската любов...Успех!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...