19.07.2007 г., 22:20 ч.

Все още  

  Поезия
952 0 4
                                           Все още


Все още съм тук и плача,

все още съм тук и те чакам,

все още вървя по пътя сама,

все още тебе чакам,

а в моето сърце дъждът не спира.


Душата ми е сякаш бита с камъни,

сърцето ми е някак цяло в рани.

Ти ме нарани и знаеш ли:

все още ме боли.


И знаеш ли:

Все още те обичам, въпреки

че ти ме нарани,

вървя по пътя аз сама,

ала ме боли,

обичам те и моята душа разкъсва се.

© Вера Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • добре дошла и успех!
  • Добре дошла и от мен, Верче!
    Стиха ти много ми хареса!
    На твоята възраст обикновенно се вдъхновяват от преживени неща, но ти го правиш с таланта си, за който не е необходимо да изпитваш каквото и да било за да го напишеш. Ти си една крачка напред!
    Поздрави!
  • Ами това не е първия ми стих и всъщност аз нямам рани от любовта,просто се вдъхнових и написах това.Имам и още стихотворения,освен публикуваните тук.По-късно може и да ги сложа.
  • Добре дошла. Като първи стих и за такава възраст стихът ти е много добър/въпреки че има още какво да се изглажда/Да боли,но ти си толкова млада и раните бързо ще заздравеят.Животът ни е твърде кратък за да обръщаме внимание на тези ,които не ни обръщат...Така че не губи време...тук ще намериш много приятели,които ще ти помогнат да откриеш истинската любов...Успех!
Предложения
: ??:??