Все още
Все още
Неделята си спомня вместо мен
какво е някой край кафето ми да тича;
да дърпа и скъсява утрото на моя ден,
опитвайки се да покаже колко много ме обича.
Оставих ѝ се да ме заведе до там,
където с тебе няма как да се завърнем.
Три удара пропусна моето сърце
преди добрата самота да го прегърне.
Усмихнах ѝ се. Вече знам, че думи и дела
понякога болезнено се разминават.
Подминахме ги, както подобава, общите слова.
Все още в спомените само отзвучават.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря, Алина, Силвия, Санвали.
