Apr 9, 2014, 7:45 PM

Все още

  Poetry » Other
641 0 8


Все още


Неделята си спомня вместо мен

какво е някой край кафето ми да тича;

да дърпа и скъсява утрото на моя ден,

опитвайки се да покаже колко много ме обича.

 

Оставих ѝ се да ме заведе до там,

където с тебе няма как да се завърнем.

Три удара пропусна моето сърце

преди добрата самота да го прегърне.

 

Усмихнах ѝ се. Вече знам, че думи и дела

понякога болезнено се разминават.

Подминахме ги, както подобава, общите слова.

Все още в спомените само отзвучават.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Алина, Силвия, Санвали.
  • С пожелание за утрешна неделя, за ароматно и споделено кафе.
    Много хубаво стихотворение,Лина!
    Поздрав!
  • Много истинско и докосващо!Красив стих!Поздрави, Лина Светлина!
  • "че думи и дела
    понякога болезнено се разминават."

    Споделям тази истина, Лина!

    Поздрав!
  • Сърдечни поздрави от мен, Септ Надявам се, тия дни, да намеря повече време за пиене на кафе и споделяне. Напоследък съвсем затънах в текущите реалности и умората (с)върши своето. Благодаря ти за красотата, която споделяш тук.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...