Все още имаме надежда
все още имаме надежда
Срещаме се безразлично
със усмивка вяла,
ти реши категорично
нашата раздяла.
Не бе ден, и два, и три -
пътят ни взаимен,
носим спомени добри
без товар излишен.
С поглед бегло - плах
си вплитаме очите
и като играещи на шах
вледеняваме чертите.
Всеки допир е болезнен
и навява мъка,
никой от нас не е железен
и тежи ни таз разлъка.
Щом нещо във сърцето трепва,
щом жива е една искра,
огънят от малко лумва
и започва старата игра.
Не всичко пагубно е, зная -
макар и да изглежда,
това все още не е краят,
все още имаме надежда.
Отново можем да сме двама -
да сме едно цяло,
между нас стена да няма,
а пътека бяла.
Срещаме се безразлично
със усмивка вяла,
ти реши категорично
нашата раздяла.
Не бе ден, и два, и три -
пътят ни взаимен,
носим спомени добри
без товар излишен.
С поглед бегло - плах
си вплитаме очите
и като играещи на шах
вледеняваме чертите.
Всеки допир е болезнен
и навява мъка,
никой от нас не е железен
и тежи ни таз разлъка.
Щом нещо във сърцето трепва,
щом жива е една искра,
огънят от малко лумва
и започва старата игра.
Не всичко пагубно е, зная -
макар и да изглежда,
това все още не е краят,
все още имаме надежда.
Отново можем да сме двама -
да сме едно цяло,
между нас стена да няма,
а пътека бяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени
