2.07.2011 г., 14:12

Все още мога

526 0 1

 

 

Толкова горчилки животът ми поднесе -

снагата ми приведе,

лицето набразди...

И толкоз малко даде, а колко ми отнесе -

усмивката красива,

младежките мечти...

 

Но стига ми, че мога от песен да заплача,

на цвете да се радвам,

да ме вълнува стих...

И мога да мечтая - притихнала във здрача.

С достойнство да вървя

по пътя си трънлив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уникален стих!!! Поздравления, много ми хареса

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...