Толкова горчилки животът ми поднесе -
снагата ми приведе,
лицето набразди...
И толкоз малко даде, а колко ми отнесе -
усмивката красива,
младежките мечти...
Но стига ми, че мога от песен да заплача,
на цвете да се радвам,
да ме вълнува стих...
И мога да мечтая - притихнала във здрача.
С достойнство да вървя
по пътя си трънлив!
© Славка Любенова All rights reserved.