Толкова горчилки животът ми поднесе -
снагата ми приведе,
лицето набразди...
И толкоз малко даде, а колко ми отнесе -
усмивката красива,
младежките мечти...
Но стига ми, че мога от песен да заплача,
на цвете да се радвам,
да ме вълнува стих...
И мога да мечтая - притихнала във здрача.
С достойнство да вървя
по пътя си трънлив!
© Славка Любенова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
