31.03.2022 г., 10:07 ч.

Все още тихо ме болиш... 

  Поезия » Любовна
357 3 5

Болиш ме. Още тихо ме болиш.

Очите ми не смеят да изплачат.

Страхувам се да те напиша в стих, 

защото стиховете ми за теб са мрачни. 

А ти ми светеше. Като зад облак. 

(Аз, слънцето изобщо не долюбвам.) 

Преди поне дъждът от твоя поглед 

превръщах от тъга във чудо. 

Сега съм замълчал. И онемявам. 

Изказах всичко що ми е в душата. 

От вятър и мъгла съм се надявал, 

но ти ми подаряваш самота... 

Болиш ме. Всъщност само съм обиден. 

На себе си. На сляпата си вяра. 

Във този свят от мъка ставаш силен, 

а от любов до смърт се разболяваш... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??