Болиш ме. Още тихо ме болиш.
Очите ми не смеят да изплачат.
Страхувам се да те напиша в стих,
защото стиховете ми за теб са мрачни.
А ти ми светеше. Като зад облак.
(Аз, слънцето изобщо не долюбвам.)
Преди поне дъждът от твоя поглед
превръщах от тъга във чудо.
Сега съм замълчал. И онемявам.
Изказах всичко що ми е в душата.
От вятър и мъгла съм се надявал,
но ти ми подаряваш самота... ...